В съвременната богословска традиция под църковни тайнства се разбира особеното действие на Божия Промисъл върху вярващите, при което им се преподава  Божията благодат, преобразяваща човека, обновяваща неговата природа и неговата личност. С помощта на тайнствата ние, като личности, ставаме членове на Тялото Църковно. В този смисъл тайнствата лежат в основата на нашия християнски живот. С тайнствата – с Кръщението и Миропомазването – започва нашето християнско битие и без постоянно, регулярно участие в тайнствата ние не можем да останем християни.

Всяко действие на Църквата винаги в някакъв смисъл е тайнство. Но Църквата отделя седем главни тайнства, които се отличават от останалите с това, че в тях се дава някакво особено, ново качество на човека, някакъв особен духовен дар, който изменя живота на човека – качествено го изменя. Благодарение на тайнствата той придобива ново духовно състояние, преминава на друго ниво на християнското битие. Целта на съществуването на православните тайнства се състои в обожението на християнина: по израза на ап. Петър, трябва да станем „участници в божественото естество” (2 Петр. 1:4).

Тайнствата (от гр. мистерион – тайна, тайнство) са свещени действия, в които под видим начин се съобщава на вярващите невидимата Божия благодат. На всички седем тайинства са присъщи следните признаци:1) богоустановеност; 2) невидима благодат, преподавана в тайнството; 3) видим начин (последование) на неговото извършване.

Външните действия („видимият начин”) в тайнствата имат значение не сами по себе. Те са предназначени за човека, пристъпващ към тайнството, доколкото по своята природа той се нуждае от видими средства за възприемане на невидимата сила Божия. Извършители на всяко тайнство са Самият Господ Иисус Христос и Светият Дух.

Тайнството променя природата на човека, поставя в него нещо ново, принципно друго, по кардинален начин въздейства на човешкото естество; другите свещенодействия влияят на човека по-ограничено, с по-малка сила. Тайнствата може да се сравнят с решителна хирургическа операция, когато организмът вече не се справя с болестта и се изисква вмешателство отвън; а другите свещенодействия – с меко терапевтично лекарствено лечение.

Трябва да се различават действителност на тайнството (т. е. това, че то само по себе си е благодатна истинска сила) от действеност на тайнството (т. е. от това, доколко приемащият тайнството се удостоява с неговата благодатна сила). Тайнството е действително, когато се извършва от канонично ръкоположено йерархическо лице, при спазване на определената външна форма и словесната формула на тайнството. Действителността на тайнството не зависи от заслугите или достойнствата на лицата, извършващи и приемащи тайнството.

Действеността на тайнството, иначе казано, неговата спасителност, плодотворност, обновяваща сила зивиси от това, доколко благоговейно човек пристъпва към него. За да бъде тайнството спасително за човека, от него се изисква вяра, съзнание за голямото значение и важност на тайнството, и, накрая, искрено желание и готовност да го приеме. Недостойното приемане на тайнството може да повлече след себе си не оправдание, а осъждане. Благодатта не стеснява свободата на човека, не действа върху него непреодолимо. Често хората, ползващи се от тайнствата на вярата, не получават от тях това, което те могат да им дадат, защото техните сърца не са отворени за благодатта или пък те не са опазили приетите от тях дарове Божии.

Следва да се отбележи, че тайнствата не ни превръщат по вълшебен начин във вече спасени, оправдани, осветени, така че за в бъдеще от нас да не се изискват никакви действия за постигане на спасението. За твърде много хора тайнствата са магически действия, т. е. такива, които не предполагат лични вътрешни духовни усилия. За тях е важно само обредът да бъде правилно и навреме изпълнен; в останалото човек за нищо не длъжен на Бога и отношенията между човека и Бога с това напълно се изчерпват. Човек снема от себе си отговорността за своя религиозен живот и я възлага на формата, на обреда, на външното, от което произтича сакрализация на формата, придава й се мистическо значение: обредът сам по себе си става спасителен. Магизмът прониква във всички сфери на църковния живот. Това се отнася и до тайнствата – средоточието на църковния живот. Всеки от нас, така или иначе се е сблъсквал с утилитарния подход към тайнствата: за да не урочасат детенцето, то трябва се кръсти; за да не се разпадне семейството – да се венчае; за да не се разболее човек – да се причасти и т. н. При това се счита, че всичко ще стане автоматично, без собствени нравствени усилия.

Иконом Йоан Карамихалев