Описание: Веднага след кръщението обикновено се извършва миропомазание. Вярващият се помазва с миро (специално освещено масло), което символизира дарбите на Светия Дух. Миропомазанието е знак за приемане на тези божествени дарове, които укрепват и освещават душата.

Значение: Укрепва вярващия в борбата срещу злото и му дава сила за духовен растеж. Миропомазанието е символ на нашата принадлежност към Църквата и на нашето участие в нейния живот. То ни дава сили да устоим на изкушенията и да вървим по пътя на добродетелите.

В кръщението ние само се очистваме от греховете и се възраждаме чрез силата на Светия Дух, но не се удо¬стояваме още да Го приемем в себе си. Чрез миропомазването ни се преподава Светия Дух с всичките Му благодатни дарове, необходими за преуспяване в духовния живот. Както чрез кръщението човек се ражда за духовен живот, така чрез миропомазването той става участник в благодатния живот на Църквата. Тайнството миропомазване се присъединява към тайнството кръщение, заедно те съставят едно чинопоследование.То завършва благодатния процес на встъпване на новия човек в Църквата, започнат в тайнството кръщение.
В апостолско време даровете на Светия Дух се подавали чрез ръкоположение. По какъв начин благодатното ръковъзлагане преминало в помазване с миро? Вероятно, самите апостоли, поради физическа невъзможност да посещават всички кръстени и лично да възлагат на тях ръце, заменили ръковъзлагането на кръстилите се, с помазване с миро, което сами освещавали и давали на представителите на църковните общини. Още ап. Павел споменава за благодатно помазване: „Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог; Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни” (2 Кор. 1:21-22). Самата извършителна формула на тайнството: „Печат дара Духа Святаго” е тясно свързана с тези думи на апостола.
Защо миро, а не друго вещество, било избрано за тайнството? Понеже още в Стария Завет то се употребявало за низвеждане върху хората на особени духовни дарове (Изх. 28:41; 1 Цар. 16:13; 3 Цар. 1:39). Светите отци на Църквата поставят самата дума „християнин” в тясна връзка с миропомазването. „Християнин” значи „помазаник”. „Станали причастни на Христа, пише св. Кирил Йерусалимски, вие достойно се наричате християни, т. е. помазани, и за вас Бог е казал: „Не се докосвайте до Моите помазани” (Пс. 104:15).
Дарът на Светия Дух, получаван в миропомазването, трябва да бъде не просто пасивно възприет, но активно усвоен. Това е и, по думите на преподобни Серафим Саровски, същото „придобиване на Светия Дух”, което е и истинската цел на християнския живот. Даденият ни даром Божествен Дух, освещавайки нашите усилия, принася в нас плод. „Плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра,
кротост, въздържание… Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме” (Гал. 5; 22-25). Всички тайнства на Православната Църква имат смисъл и са спасителни само в този случай, когато животът на християнина съответства на тези дарове, които той получава в тях.

Иконом Йоан Карамихалев