Описание: Тайнството на брака благославя съюза между мъж и жена, създаден за взаимна подкрепа, любов и родителство. Бракът е свещен съюз, който отразява връзката между Христос и Църквата. Той е основан на взаимна любов, уважение и вярност.

Значение: Поставя основите на семейството като малка домашна църква, където членовете се учат на любов, търпение и взаимопомощ. Бракът е училище за добродетели и място за духовно израстване. Той е основата на обществото и носителят на бъдещите поколения.

Едно от седемте тайнства в Православната Църква, което води началото си още от старозаветните времена, е тайнството брак. Целта на брака е не толкова раждането на деца, колкото постигането на духовно-телесно единство, взаимодопълване, взаимопомощ (вж. Бит. 2:18). В християнството бракът става образ на тайнствения съюз между Христос и Църквата, затова и се нарича тайна велика (вж. Еф. 5:32). За църковното благословение на брака пръв свидетелства св. Игнатий Антиохийски (+ 107 г.). В древната Църква формата на тайнството се свеждала до съвместно причастяване на встъпващите в брак, от 4 век възниква обредът венчание, а от 10 век се оформя като чинопоследование.
Може да се каже, че съществуват два типа брак. Първият е бракът като тайнство, вторият е бракът като съжителство. Бракът като тайнство – това е, когато мъжът и жената, така пълно, дълбоко и неразривно са съединени един с друг с връзките на любовта, че не могат си представят животът един без друг, когато те дават обет за вярност пред Бога и един пред друг не само за земния живот, но и за живота във вечността.
Християнското тайнство брак, като привнася благодатта на Светия Дух, прави така, че от естествения, природен, временен съюз между мъжа и жената създава съюз по образа на Христос и Църквата. Църковният брак е творческо поприще, школа на християнски живот за въплъщение в семейството на Евангелието.
В брака става преобразяването на човека, разширяването на неговата личност. Човек придобива ново зрение, ново усещане за живота, ражда се в света в нова пълнота. Само в брака е възможно пълно познание за човека, виждане на другата личност. В брака човек се потапя изцяло в живота, влиза в него чрез другата личност. Това познание дава чувството за завършена пълнота и удовлетворение, което ни прави по-богати и по-мъдри.
Когато в брака се появяват деца, мъжът и жената се изменят, изменят се много дълбоко, превръщайки се в баща и майка. Това е пробен камък за истинския брак. С появата на децата в семейството възникват нови семейни отношения. Възпитавайки децата, родителите възпитават и сами себе си, защото присъствието на децата в голяма степен служи като юзда на разпуснатостта, невъздържаността, изисква разумност и усилия, за да стане животът порядъчен и стабилен, да се създадат добри условия за удовлетворяване на материалните и духовни потребности на членовете на семейството.
Съпрузите-християни трябва да се настроят за аскетичен подвиг – за отказ от себе си. Не за щастие – то само ще дойде, когато животът се построи както трябва, а за любов, за която трябва да се подвизават с взаимно търпение, смирение, послушание, за да построят живот съгласно евангелските принципи и норми.
За съжаление, венчанието днес е най-профанизираното тайнство: мнозинството от венчаващите се, въобще и не мислят да съградят семейство в Христа. Те възприемат венчанието само като формално-магически обред.

Иконом Йоан Карамихалев