Описание: Кръщението е първото и най-важно тайнство, чрез което човек става член на Църквата. Водата символизира очистването от греховете и новото начало в Христос. Този акт на потапяне във водата и последвалото излизане от нея изобразява смъртта и възкресението на Иисус Христос, както и нашето собствено умиране за греха и възкресение за нов живот в Христа.

Значение: Символизира раждането за нов живот в Христа. Посвещава човека на Бога и му дава възможност за участие в останалите тайнства. Чрез кръщението ние се освобождаваме от първородния грях и получаваме Божията благодат, която ни прави способни да живеем според волята на Бога.

Нашият Господ Иисус Христос е казал: „Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие” (Иоан. 3:5). Той е установил тайнството кръщение след Своето Възкресение от мъртвите, когато, явявайки се на Своите ученици, им казал: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал … Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден” (Мат. 28:19-20, Мк. 16:16).
Древната Църква не познавала думата „кръщение”. Това е славянска дума и тя е производна от думата „кръст”. Кръщението дословно е мистерия, тайнство на Кръста Христов. „Който не носи кръста си – казва Спасителят не може да бъде Мой ученик” (Лк. 14:27. В Новия Завет се употребява друга дума, обозначава кръщението – „баптизо”, която означава потапяне, омиване. Светите отци пък наричат кръщението просвещение.
Кръщението е тайнство, в което вярващият при трикратно потапяне на тялото във вода и при призоваване на Пресветата Троица, на Отца, Сина и Светия Дух, умира за плътския, греховен живот и се възражда чрез Дух Свети за духовен живот. С това кръщаваният влиза в Църквата и става неин член. Да стане християнин – това значи решително да се прероди, да стане нов човек. Духовното раждане означава, че човек престава да живее за себе си, а започва да живее за Христос и за другите хора, придобивайки за себе си пълнотата на живота. За достойно приемане на кръщението е нужна вяра и пълно покаяние, отказ от предишния егоцентричен начин на живот.
Кръщението е само първата степен на възхождане на душата към Бога и, ако след него не следва обновление на целия живот, духовно прераждане, решителен отказ от делата на „ветхия човек”, тогава то не принася плод. Ако пък кръщението е било само формалност, продиктувана от традициите или от модата, и човек продължава да живее като езичник или невярващ, той се лишава от всички плодове на тайнството, сам се отлъчва от Христос и се низвергва от Църквата.
Ако погледнем към историята на древната Църква, ще видим, че достъпът в нея бил твърде строг. За кръщението се готвели дълги години, човекът, пристъпващ към тайнството изучавал основите на вярата, Свещеното Писание и едва след това се извършвало тайнството.
Кръщението е невъзможно без вярата на желаещия да приеме тайнството. Спасителят е казал: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден” (Мк. 16:16). Смисълът тук не е такъв: който не се кръсти, ще бъде осъден, а такъв, че който при кръщението няма вяра, той ще бъде осъден. Пристъпващият към купела не трябва да очаква след кръщението да получи здраве по магичен начин, успехи в живота или решение на семейните проблеми: „Търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:33). Целта на кръщението е съединение с Бога, получаване на Неговата спасителна благодат.
Този, който желае да се кръсти, трябва да има някакви религиозни знания: Що е православие, за какво е нужна Църквата, какво значи да бъдеш християнин? Пристъпвайки към кръщелния купел, трябва да си вземе помощници, съпровождачи по пътя на духовния живот – хора опитни, молитвени, църковни. Те се наричат кръстници или възприемници. Мнението, че кръстници са нужни само на младенците е предразсъдък. Всички ние, до голяма степен, сме младенци във вярата и духовния живот. Следователно, на всички ни са нужни възприемници.
Божията благодат, дарувана на човека при кръщението, тайнствено влиза в сърцето му и после постоянно пребивава и действа в него, помагайки му да живее по християнски и да преуспява в духовния живот, който започва в кръщението. Тази сила на кръщението се запазва и в приелите това тайнство в младенческа възраст. При кръщението младенците получават всичко, което се дарува на кръстените в зряла възраст. В децата благодатта действа самостоятелно по вярата на техните родители и възприемници.Тя остава в тях като семе, което и родителите, и възприемниците трябва да поливат и да му помогнат да произрасте.

Иконом Йоан Карамихалев