Описание: Ръкоположението е тайнство, чрез което определени лица се посвещават за служение в Църквата като дякони, презвитери (свещеници) или епископи. Това е специален дар на Светия Дух, който се предава чрез ръцете на епископа върху кандидата.

Значение: Гарантира приемствеността на апостолското служение и предаването на благодатта на Светия Дух за духовно ръководство и пастирска грижа. Ръкоположението е основата на йерархията в Църквата и гарантира, че благодатта на Светия Дух ще продължава да действа в нея. То осигурява непрекъснатостта на апостолската традиция и мисията на Църквата.

В Църквата всяко служение е възможно само въз основата на благодатните дарове, които се преподават в нея. Само лица, които са ги получили, могат да бъдат свещенослужители. Тайнството свещенство е установено от Самия Господ Иисус Христос, който е избрал апостолите от числото на Своите слушатели и ученици и им дал власт да учат и извършват тайнства, и след Възнесението Си им изпратил Светия Дух, който ги сподобил с потребните за тяхното служение сили (Деян. 1:8; 2:4). Оттогава запаленият Божествен огън на благодатта на Светия Дух се съхранява в Църквата и приемствено се предава от род в род. Нагледен и символичен знак на тази приемствена връзка на благодатните дарове и власт на свещенството служи ръкоположението, употребяващо се за снизхождане върху посвещаваните лица на благодатта на Светия Дух.
Свещенството е тайнство, при което чрез ръкоположение от архиерей върху избраното лице снизхожда Светият Дух и го поставя да извършва тайнства и да пасе стадото Христово. Тайнството свещенство се извършва само над лица от мъжки пол, православно вярващи, първобрачни, осветени от Църквата, или приели монашески обети и избрани за възвеждане в една от трите степени на църковната йерархия: дякон, презвитер и епископ. Това тайнство се нарича също ръкоположение или хиротония.
Отсега нататък, станал свещеник, ръкоположеният поема задължението да служи на Бога и на хората, както е служил в Своя земен живот Сам Господ Иисус Христос и Неговите апостоли. Той проповядва Евангелието и извършва тайнствата Кръщение и Миропомазване, от името на Господа прощава греховете на разкаялите се грешници, извършва Евхаристия и причастява, а също извършва тайнствата Брак и Елеосвещение. Свещеникът е не просто проповедник, не просто човек, на когото хората се изповядват, не просто обществена фигура, но преди всичко лице, което предстои пред Бога в молитва – в молитва не само за себе си, но и за хората. Чрез човека, приел свещен сан, хората слушат гласа на Христос. 
Личните човешки немощи не могат да отнемат благодатта на ръкоположения. По време на извършване на тайнствата свещеникът е само оръдие в Божиите ръце, проводник на Божията благодат. Ако пастирите понякога се поддават на някои човешки слабости и недостатъци, пасомите не само трябва да се въздържат от всякакво обсъждане, но и да предпазват и другите от такова, за да не отслабят дължимото уважение към тях. Сам Господ е заповядал: „Имай свещеника за свет, защото той принася хляб на (Господа) твоя Бог: да ти бъде той свет, защото съм свет Аз, Господ, Който ви освещавам” (Лев. 21:8). „Християнинът е длъжен да обича и почита свещениците – съветва св. Иоан Златоуст. – Ако и той заедно с неверните започне да ги оскърбява – работите му няма да вървят добре. Не виждате ли как всички се подчиняват на светските власти? Такъв е нашият страх пред началник, поставен от човек! А онзи, който е приел власт от Бога и е натоварен с грижа за душите – ние го оскърбяваме и го презираме, и го преследваме с какви ли не хули: и то тогава, когато ни е запретено да съдим брата си, а ние изостряме език срещу свещениците. Да допуснем, че животът на свещеника е порочен – ако ти обаче си внимателен към самия себе си, няма да претърпиш никаква вреда от това, което е поверено нему от Бога!” Духовното благополучие на вярващите не зависи от недостатъците на лицата, неумеещи да носят и уважават своя свещен сан.
Ако задълженията на пастирите са да учат своите пасоми, то пасомите са длъжни да съдействат на пастирите в изпълнение на техните задачи (Рим. 15:30). Освен това пасомите трябва да почитат пастирите като свои духовни отци и молитвеници пред Бога. Апостолът съветва: „Молим ви, братя, да уважавате ония, които се трудят между вас, които са ваши предстоятели в Господа и които ви наставляват, и да имате към тях преголяма любов заради делото им” (1 Сол. 5:12-13).

Иконом Йоан Карамихалев