Сподели
19 януари, Неделя на 10-те прокажени
В живота на всеки човек има светли периоди, за които би си струвало да поблагодарим на Господа. Но, за съжаление, не всички хора правят това. Така от десетте прокажени, изцелени от Спасителя, се върнал и прославил Иисуса Христа само един (Лк. 17:11-19). А колко по-трудно е да благодарим на Бога за изпратените ни изпитания.
За голямо съжаление, ние идваме при Бога тогава, когато са ни сполетели някакви нещастия: заболели сме, не ни върви в работата, имаме някакви неприятности… Отначало ние изпробваме всички човешки възможности, особено при болести – ходим при лекари, а ако не оздравеем, нерядко ние, назоваващи се православни вярващи, отиваме за помощ при врачки. А това вече е нравствено престъпление, предателство на Бога. Едва след това се сещаме за Бога и Неговата Църква – идваме в храма, започваме да се молим, да се каем, да молим Бога за помощ. Нерядко я получаваме и нашият живот се устройва благополучно. И отново забравяме, че Господ ни е изцелил нас от проказата и се отклоняваме в „страна далечна”, към страстите, към пороците, към греха.
Външно ние изглеждаме вярващи, но нашата вяра не отива по-далеч от разума, т. е. признаването на Бога от разума. Ние нямаме доверие на Бога, признаваме Го, но живеем съгласно стихиите на този свят, поощрявайки страстите…
Да си припомним за десетте прокажени. Най-голямата ни помощ е от Бога. Не
трябва да забравяме да благодарим на Бога за всичко – и за скръбта, и за радостта. И тогава ще чуем: „иди си: твоята вяра те спаси”.